10 ottobre 2012

Прощалното слово на Н. В. Пр. А. Дж. Ронкали


Прощалното слово на Н. В. Пр. А. Дж. Ронкали
Апостолически делегат в България
 (Произнесено на 25 декември 1934 в черквата „Св. Йосиф” в София)

Pax hominibus bonae voluntatis.
Мир между човеците с добра воля.

     Прелюбезни братя, тази коледа е десетата, която с особено задоволство отпразнувам с вас. Тя е и последната. И ако кажа, че, като си заминавам и ви напускам за винаги, моето сърце е безчувствено, не бих казал истината пред Бога. Днес аз съм заставен да въздействам чрез разума си върху разчувстваното си сърце. На тази земя всички сме пътници. Тук се срещаме върху различни пътища на света, тук любовта е преходна и дохожда време на раздяла: всеки поема пътя за Небето – нашето отечество, гдето един ден ще се съберем и ще бъдем вечно щастливи.
  Изпратен между вас от Негово Светейшество, който представлява на земята Този, Когото правдиво днешната служба възпява като Цар на мира, нашия Господ Исус Христос, какъв друг бих могъл да бъда аз между вас ако не bonus homo pacificus  добър и миролюбив човек, който за нищо не иска да излезе извън обсега на своите религиозни обязаности ( задължения), и стоящ извън всякакви политически компетенции, също така извън и над всякакви земни интереси, имащ единствено предвид да работи за мира във всяко едно отношение и във всички свои почини ( начинания)? Такъв се постарах да бъда между вас с божията благодат, преди всичко благ и миролюбив, без никой път да се отклонявам от решението си да действам винаги много внимателно и да прилагам принципите на златната среда; всичко разглеждах  и решавах с голяма снизходителност и братолюбие, спомняйки си за духа на евангелието, дето е писано: „Ignem veni mittere in terram” „огън дойдох да туря на земята” и дето четем още: „Beati mites quoniam possidebunt terram” „блажени кротките, защото те ще наследят земята” ( Матея 5. 4).
           
Позволете ми да ви заявя драги братя, че това е най-хубавият път, и да ви поканя днес, озарени от Витлеемската светлина и пред разнежените чувства на раздяла, винаги него да следвате. О, мир! Мир на душата, съединена с Бога! Мир, основан върху точното изпълнение на християнските ни съвестни задължения, върху избягване на злото и на греха, върху разрастването на благочестието, върху приемане на тайнствата, върху изучаването на верските истини, и върху ревността за разпространяване на царството Божие на земята.
     После, мир във вашите социални отношения,
в светилището на вашето семейство, и в разните прояви на обществения ви и частен живот.
     По този повод ще ви заявя, че със задоволство констатирах, че католиците в България знаят да съгласуват и съобразяват, във всяко събитие, радостно или тъжно, любовта си към вярата и тази на отечеството и на държавните учреждения. Да, предраги, продължавайте да обичате така Отечеството си! Никога да не ви съблазнява противоевангелското учение!
     Всичко, което нарушава спокойствието и реда, домашен, обществен и народен, ред в който именно се състои мирът, е илюзия и разочарование! То ще ви донесе само едно привидно щастие и благоденствие, но никога истинско богатство и прогрес.
     Колкото за ( Що се отнася до) моето пребиваване и за моята мисия между вас, радвам се, благословени чеда в Господа, че можах да ви опозная, че можах душа и тяло да посветя в служба за благото на вашата душа и си заминавам, отнасяйки най-добро мнение за вас и за вашата красива страна.
            Вседобрия Бог, съизволи ( благоволи) щото, никой път, дори и в дни на дадени неизвестности, никакъв черен облак да не дойде и смути светлите дни на моето пребиваване между вас. И тук, пред вас и пред Светия Олтар, приятно ми е да призная, че българският народ, от неговите най-висши държавни представители до най-нисшите народни маси, е проявявал винаги спрямо мен почит, внимание и благоволение. Тези него чувства, винаги съм бил щастлив и ще бъда готов да ги засвидетелствам, където и да ида и пред когото и да се намеря.
     Това малко добро, което можах да сторя при изпълнение на апостолическата си мисия, сега стои съкровено в книгата на живота.
            Дано в последния ден ми бъде предмет за вечна утеха. А за онова, което ми липсва, за моите недостатъци, за това, че не можах повече да сторя, дори и за моята небрежност или пък, ако случайно съм докачил ( обидил) някого, благоволете (моля) да ми простите, предобри братя. И аз съм човек като вас.
     През тези десет години, моите ръце бяха инструмент на много помощи, изпратени от Светия Отец за подпомагане на общи и скрити бедствия и мизерии, за благоустройване на божествени храмове и за други благочестиви и душеспасителни дела. Но от всички тези милостини, нищо не бе използвано за мои лични облаги.
Аз ви напускам беден; беден, но доволен, че дадох всичко и всичко оставих тука. За бъдещето ще мисли Божието Провидение. Ще мисли за мене, ще мисли и за вас, драги братя. Безгранично упование в Божието Провидение, То е най-добрата майка.
     С този поздрав и подкана за мир между всички, възвестен във Витлеем, ще поема пътя за новото ми поле на дейност, що(което) ми поверява Светия Отец. Но отивайки за новото назначение, аз отнасям скъп спомен от България. Аз замолих Светия Отец да мога да изменя Архиепископското си название с това на един китен кът, същински бисер на България: Месемврия. От сега нататък аз ще нося титлата. Не Ареополски, а Месемврийски Архиепископ.
     По такъв начин ежедневно(всекидневно) ще си спомням за България, спомена за която ще оживява в сърцето ми, колчем (винаги когато) издигна ръка при литургически тържества, за да благословя народа, колчем (винаги когато) протегна ръка върху хартията, за да подпиша даден документ. Но и вие, благословени братя, спомняйте си за мене, който оставам ваш всегдашен (вечен) приятел, всегдашен ( вечен) ревностен приятел на България!
     Според едно предание, запазено и до днес в католическа Ирландия, на Бъдни вечер, всяка къща оставя на прозореца едно запалено светило, за да показва на Йосиф и Мария, които ще минат от там, през Светата нощ, търсейки подслон, че там вътре има едно семейство, което ги очаква край огнището и трапезата, украсена с благата Господни.
     Драги братя, никой не знае пътищата на бъдещето.
В какъвто и край на света да ми се случи да ида, ако някой от България има да мине край моята къща, през нощта, изпаднал в безисходно положение,
той ще намери на моя прозорец светилника запален.
Похлопай, похлопай! Няма да те запитат дали си католик или православен: брат от България – достатъчно, влез! Две братски ръце ще те прегърнат, едно топло приятелско сърце праздненствено ( възторжено) ще те посрещне: понеже такава е Господнята любов, излиянията на която са услаждали живота ми през десетгодишното ми пребиваване в България: туй е и най-благоуханното и нежно цвете на  Христовия мир:
Pax hominibus bonae Voluntatis -  Мир на човеците с добра воля: на Исуса преблагословен с Отца и Светия Дух да бъде вечна Слава. Амин.

Nessun commento:

Posta un commento