Прощалното
слово на Н. В. Пр. А. Дж. Ронкали
Апостолически
делегат в България
(Произнесено на 25 декември 1934 в черквата
„Св. Йосиф” в София)
Pax hominibus bonae voluntatis.
Мир между човеците с добра воля.
Прелюбезни братя, тази коледа е десетата, която с особено задоволство
отпразнувам с вас. Тя е и последната. И ако кажа, че, като си
заминавам и ви напускам за винаги, моето сърце е безчувствено, не бих казал
истината пред Бога. Днес аз съм заставен да въздействам чрез разума си върху
разчувстваното си сърце. На тази земя всички сме пътници. Тук се срещаме върху
различни пътища на света, тук любовта е преходна и дохожда време на раздяла:
всеки поема пътя за Небето – нашето отечество, гдето един ден ще се съберем и
ще бъдем вечно щастливи.
Изпратен между вас от Негово Светейшество, който представлява на земята
Този, Когото правдиво днешната служба
възпява като Цар на мира, нашия Господ Исус Христос, какъв друг бих могъл
да бъда аз между вас ако не bonus
homo pacificus добър и миролюбив човек, който за нищо не
иска да излезе извън обсега на своите религиозни обязаности ( задължения), и
стоящ извън всякакви политически компетенции, също така извън и над всякакви
земни интереси, имащ единствено предвид да работи за мира във всяко едно
отношение и във всички свои почини ( начинания)? Такъв се постарах да бъда
между вас с божията благодат, преди
всичко благ и миролюбив, без никой път да се отклонявам от решението си да
действам винаги много внимателно и да прилагам принципите на златната среда;
всичко разглеждах и решавах с голяма
снизходителност и братолюбие, спомняйки си за духа на евангелието, дето е
писано: „Ignem
veni mittere in terram” „огън дойдох да туря на
земята” и дето четем още: „Beati
mites
quoniam
possidebunt
terram”
„блажени кротките, защото те ще наследят земята” ( Матея 5. 4).
Позволете ми да ви заявя драги братя, че това е най-хубавият път, и да ви поканя днес, озарени от Витлеемската светлина и пред разнежените чувства на раздяла, винаги него да следвате. О, мир! Мир на душата, съединена с Бога! Мир, основан върху точното изпълнение на християнските ни съвестни задължения, върху избягване на злото и на греха, върху разрастването на благочестието, върху приемане на тайнствата, върху изучаването на верските истини, и върху ревността за разпространяване на царството Божие на земята.
После, мир във вашите социални
отношения,
в светилището на вашето семейство, и
в разните прояви на обществения ви и частен живот.
По този повод ще ви заявя, че със задоволство констатирах, че католиците
в България знаят да съгласуват и съобразяват, във всяко събитие, радостно или
тъжно, любовта си към вярата и тази на
отечеството и на държавните учреждения. Да, предраги, продължавайте да
обичате така Отечеството си! Никога да не ви съблазнява противоевангелското
учение!
