Прощалното слово на Н. В. Пр. А. Дж. Ронкали

Прощалното слово на Н. В. Пр. А. Дж. Ронкали

Апостолически делегат в България

 (Произнесено на 25 декември 1934 в черквата „Св. Йосиф” в София)

Pax hominibus bonae voluntatis.

Мир между човеците с добра воля.

     Прелюбезни братя, тази коледа е десетата, която с особено задоволство отпразнувам с вас. Тя е и последната. И ако кажа, че, като си заминавам и ви напускам за винаги, моето сърце е безчувствено, не бих казал истината пред Бога. Днес аз съм заставен да въздействам чрез разума си върху разчувстваното си сърце. На тази земя всички сме пътници. Тук се срещаме върху различни пътища на света, тук любовта е преходна и дохожда време на раздяла: всеки поема пътя за Небето – нашето отечество, гдето един ден ще се съберем и ще бъдем вечно щастливи.

  Изпратен между вас от Негово Светейшество, който представлява на земята Този, Когото правдиво днешната служба възпява като Цар на мира, нашия Господ Исус Христос, какъв друг бих могъл да бъда аз между вас ако не bonus homo pacificus  добър и миролюбив човек, който за нищо не иска да излезе извън обсега на своите религиозни обязаности ( задължения), и стоящ извън всякакви политически компетенции, също така извън и над всякакви земни интереси, имащ единствено предвид да работи за мира във всяко едно отношение и във всички свои почини ( начинания)? Такъв се постарах да бъда между вас с божията благодат, преди всичко благ и миролюбив, без никой път да се отклонявам от решението си да действам винаги много внимателно и да прилагам принципите на златната среда; всичко разглеждах  и решавах с голяма снизходителност и братолюбие, спомняйки си за духа на евангелието, дето е писано: „Ignem veni mittere in terram” „огън дойдох да туря на земята” и дето четем още: „Beati mites quoniam possidebunt terram” „блажени кротките, защото те ще наследят земята” ( Матея 5. 4).

           
Позволете ми да ви заявя драги братя, че това е най-хубавият път, и да ви поканя днес, озарени от Витлеемската светлина и пред разнежените чувства на раздяла, винаги него да следвате. О, мир! Мир на душата, съединена с Бога! Мир, основан върху точното изпълнение на християнските ни съвестни задължения, върху избягване на злото и на греха, върху разрастването на благочестието, върху приемане на тайнствата, върху изучаването на верските истини, и върху ревността за разпространяване на царството Божие на земята.

     После, мир във вашите социални отношения,

в светилището на вашето семейство, и в разните прояви на обществения ви и частен живот.

     По този повод ще ви заявя, че със задоволство констатирах, че католиците в България знаят да съгласуват и съобразяват, във всяко събитие, радостно или тъжно, любовта си към вярата и тази на отечеството и на държавните учреждения. Да, предраги, продължавайте да обичате така Отечеството си! Никога да не ви съблазнява противоевангелското учение!

Due chiacchere tra Beati...

COSE BULGARE - БЪЛГАРСКИ РАБОТИ: Due chiacchere tra Beati...: Oggi, con molta gioia, ho trovato questo breve passaggio, contenuto in una lettera inedita di Mons. Angelo Roncalli al vescovo passioni...

1 giugno: visita a Sotto il Monte e a Basella

Famiglia & Семейство : Милано & Bulgaria: 1 giugno: visita a Sotto il Monte e a Basella: SOTTO IL MONTE, paese natale del beato Angelo Giuseppe Roncalli

Sofia, aprile 1926: uragano in Parlamento!

COSE BULGARE - БЪЛГАРСКИ РАБОТИ: Sofia, aprile 1926: uragano in Parlamento!: Rovistando nella soffitta della chiesa di Belene ho trovato la raccolta delle prime annate del settimanale cattolico ISTINA-VERITA', fonda...

"България е моят кръст", изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали

"България е моят кръст", изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали

Публикувана: Сряда, 18-ти Април 2012, автор(и): 24 Часа; прочитания: 1597; коментари: 4

През дъждовния април на 1925 г. София посреща папския делегат Анджело Ронкали изпълнена с ужас и тъга. Комунистите са взривили купола на черквата "Св. Неделя", опитвайки се да убият цар Борис III. Загиват 213 души, ранени са повече от 500. Ронкали отваря широко вратите на католическата болница. Посещава ранените всеки ден. Предложено е безплатно лечение за всеки пострадал от атентата, независимо от неговата религия. Цар Борис е впечатлен и кани енергичния католик в двореца.

Така започва едно приятелство, продължило две десетилетия

Изпитанията за българският цар и папския представител обаче тепърва предстоят. Месецът отново е април, годината 1928-а. Серия от земетресения сриват напълно Чирпан и разрушават голяма част от Пловдив. Земята се люлее в продължение на 11 дни. Падат 73 000 сгради.

Цар Борис спешно се премества от резиденция "Евксиноград" в Пловдив и лично оглавява кризисния щаб. Цялата страна се вдига на крак да спаси бедстващите. Ронкали също се заема с доставяне на храна, одеяла и палатки.

La bellezza del vincolo di carità

09/02/1927 - Lettera di mons. A. G. Roncalli a don K. Raev (ASEB)

VISITATIO APOSTOLICA IN BULGARIA

Sofia - Rue Mussalà, 2

9 febbraio 1927

M. R. sac. don CARLO RAEFF // ENDJE.

Mons. Kirill Kurtev

Mio caro don Carlo,

            Sono tornato appena ora al mio posto di lavoro. Il viaggio dall’Italia è stato lungo avendo approfittato della occasione di conoscere – accompagnando il nuovo Vescovo Bulgaro[1] – un po’ meglio l’Oriente e le questioni che lo riguardano. Mi trattenni perciò ad Atene, a Salonicco, e, con maggior agio, a Costantinopoli.

            A dire vero mi premeva di presentare il Vescovo Bulgaro a cattolici di varie nazionalità divise fra loro da ragioni politiche, appunto per dimostrare con ciò la bellezza di quel vincolo di carità in Gesù Signore che affratella gente di ogni razza al di sopra di ogni risentimento nazionale. Ho pensato con ciò di servire anche al buon nome della Bulgaria. E, a vero dire, mons. Cirillo Kurteff pur nella modestia e nella semplicità del suo tratto, ha saputo far veramente onore al suo paese, anche per quella cultura ecclesiastica che traluce poco a poco dalla sua parola in chi gli si avvicina.

            Tornato dunque a Sofia ho trovata la sua ultima in data 31 gennaio u. s. in cui ella mi ripete le belle espressioni del suo spirito già scrittemi con l’altra del 24 settembre a[nno] p[assato].

            Quanto le sono grato dell’uno e dell’altro documento! Non occorre che le ripeta come <io> la porti sempre nel cuore, e come sempre mi segua la preoccupazione del successo definitivo di questa pratica della sua completa riabilitazione. Sarò ben contento il giorno in cui potrò dire che “jam hiems transit, imber abiit et recessit ”!

            A Roma mi sono non poco occupato di lei. Ella mi faccia il gran favore di non perdere il coraggio perché i giorni passano, e non vede ancora giorno completo. Il sole verrà; e lei comprenderà anche meglio come l’attendere sia stato meritorio e provvidenziale.

            Ricordando il freddo che ella ha patito lo scorso anno qui a Sofia, quando mi fu ospite per qualche giorno, mi immagino che cosa soffrirà ora. In certe costituzioni come la sua la sensibilità al freddo è tale che sconvolge tutto ed è una tentazione di lamentarsi persino del Signore. Ciò dico per l’esperienza che ho fatta recentemente in Roma con un mio antico amico sacerdote a cui la sensazione del freddo dava le vertigini e che mi sono adoperato a tutt’uomo per far spedire in America in un clima permanentemente torrido.

            Però lo spirito di sopportazione aiutato dalla grazia del Signore che tutto da a chi l’invoca con fervore sono sicuro che l’assisterà sino alla fine. Ed è in questa sicurezza che le ricambio gli auguri così cari che ella si è compiaciuto inviarmi.

            Quando ai ricordi delle passate vicende continui ad affidarsi alla provvidenza materna della Chiesa santa che a tutto arriva ed arriva saggiamente. Ella per conto suo si mantenga sempre tranquillo, sempre calmo, sempre buono. Si possa dire di lei ciò che è scritto di un grande personaggio biblico: “In laenitate animae suae placuit ”.

            Nelle sue preghiere si ricordi anche di me a cui questo ministero della Visita in Bulgaria produce certo qualche gioia, trovandomi fra un popolo che apprezzo ed amo ed è degno dei migliori destini, ma non senza qualche fastidio.

            La benedico di gran cuore. Le accludo anche due immaginette che mi vennero donate dal Santo Padre in persona in occasione dell’ultima visita che gli feci il 2 gennaio

affezzionatissimo in G. C.

+ Angelo Giuseppe Roncalli

arcivescovo d’Areopoli

V. A.

---

[1] Si tratta di mons. Kiril Kurtev.

Un po' di video... per non dimenticare.

Dalla padella bulgara... alla brace turca.

Icona del beato Roncalli
(Sofia, Chiesa delle Suore Eucaristine)

Pubblico qui una delle ultime lettere bulgare di Mons. Roncalli, molto bella e confidenziale, diretta al vescovo passionista di Nicopoli mons. Damiano Theelen.

Contiene i saluti, i ringraziamenti e le aspettative del beato bergamasco con le valige in mano per la nuova missione ad Istanbul ed Atene. Buona lettura.

Sofia, 18 dicembre 1934

Eccellenza carissima,

Sono tornato l’altro ieri dall’Italia dove il mio soggiorno fu più lungo che non pensassi, e sono tornato, come ella omai sa perché tutti i giornali ne hanno parlato, per salutare la Bulgaria e portare le mie tende a Istanbul, il che significa, come dice un proverbio italiano, saltare dalla padella nella brage.

Anche in questa disposizione della Provvidenza circa la mia povera persona, sono contento di aver posto in salvo il mio principio, di non cercare mai la volontà mia. Il Santo Padre nell’atto di nominarmi alla duplice Delegazione di Turchia e di Grecia disse al Card. Sincero di voler dare con ciò una prova di stima e di benevolenza a mons. Roncalli “per la buona impressione che ci ha lasciato anche nell’ultima udienza. Dopo tanti anni che si trova in Bulgaria non siamo mai riusciti a cogliere sulle sue labbra o dalla sua penna una sola parola che fosse preoccupazione personale fra tanti imbarazzi, sentimento di disagio, desiderio di cambiare o altro”. Ed a me, tornando su quella impressione, aggiunse: “Sì, Monsignore, impressione tanto più cara, quanto più rara”.