"България е моят кръст", изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали

"България е моят кръст", изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали

Публикувана: Сряда, 18-ти Април 2012, автор(и): 24 Часа; прочитания: 1597; коментари: 4

През дъждовния април на 1925 г. София посреща папския делегат Анджело Ронкали изпълнена с ужас и тъга. Комунистите са взривили купола на черквата "Св. Неделя", опитвайки се да убият цар Борис III. Загиват 213 души, ранени са повече от 500. Ронкали отваря широко вратите на католическата болница. Посещава ранените всеки ден. Предложено е безплатно лечение за всеки пострадал от атентата, независимо от неговата религия. Цар Борис е впечатлен и кани енергичния католик в двореца.

Така започва едно приятелство, продължило две десетилетия

Изпитанията за българският цар и папския представител обаче тепърва предстоят. Месецът отново е април, годината 1928-а. Серия от земетресения сриват напълно Чирпан и разрушават голяма част от Пловдив. Земята се люлее в продължение на 11 дни. Падат 73 000 сгради.

Цар Борис спешно се премества от резиденция "Евксиноград" в Пловдив и лично оглавява кризисния щаб. Цялата страна се вдига на крак да спаси бедстващите. Ронкали също се заема с доставяне на храна, одеяла и палатки.



Опразва хазната на католическата мисия, моли папата и частни лица за допълнителни средства и успява да осигури топла супа за всеки дошъл в полевите кухни цели два месеца. Започва да спи в палатка за кураж на изпадналите в отчаяние. Освен своето присъствие няма повече какво да предложи. "България е моят кръст", заявява бъдещият папа и очевидно е напълно откровен.

Анжело Ронкали помага пламналата любов между православния Борис III и католическата принцеса Йоана Савойска да стигне до брак. Печели още един траен приятел в лицето на новата българска царица.

През 1935 г. получава ново назначение от Ватикана - апостолически делегат за Турция и Гърция. В Цариград е посрещнат с недоверие от представителите на другите религиозни общности, но личното обаяние му помага да създаде добри контакти в светските кръгове. Те много скоро ще му потрябват, и още как. През септември 1940 г. той се среща с еврейски бежанци от Полша и е наясно с истинското положение на евреите в окупираните от Хитлер територии. Започва веднага да прави това, което той може най-добре - да помага.

Издава безброй документи за емиграция в Палестина, постига сътрудничество от турските и английските власти, дори успява да привлече Фон Папен, германския посланик в Турция. Впоследствие смело ще свидетелства пред Нюрнбергския съд: "Фон Папен ми даде възможност да спася живота на 24 000 евреи."

На 26 май 1943 г., Хаим Барлас, представител на Еврейската агенция за Палестина, отива при Ронкали в Истанбул с тревожна новина: българските власти се готвят да транспортират 25 000 евреи в Германия, откъдето нацистите незабавно ще ги изпратят за унищожение към лагерите на смърта в Полша.

Папският делегат пребледнява като платно. "Цар Борис не би се съгласил на никаква цена с тази безчестна акция - казва Ронкали. - Аз познавам цар Борис.

Той не е антисемит

Когато хиляди словашки евреи бяха приготвени за депортиране в Полша, те бяха изпратени в България. Аз се обърнах към царя да се намеси и да помогне. Така получихме визи за тези евреи да заминат за Палестина. Царят сам подписа визите." Вероятно е имал предвид, че цар Борис лично е разпоредил да бъдат подписани визите, защото не е имало практика монархът да върши това.

През юни Ронкали пише на цар Борис III и го моли за милост към застрашените български евреи.

Днес не разполагаме с отговора, но не е трудно да се досетим какъв е бил. Върху гърба на втория екземпляр на писмото той собственоръчно е отбелязал: Il Re ha fatto qualche cosа (царят е действал) и сякаш за да не останат никакви съмнения относно трудната ситуация, в която се е намирал българският монарх, е добавил Pero, ripeto, ha fatto (повтарям още веднъж, той е действал)л

Написаното от монсеньор Ронкали показва (за кой ли път) значимостта на действията на цар Борис III за спасяването на българските евреи.

Впоследствие папският нунций се заема с организиране на път за бягство на евреите от Източна Европа през България за Палестина. С мълчаливата, но твърда подкрепа на българските власти по суша и по море хиляди хора са преминали по пътя на спасението. Вероятно ще остане неизвестен и броят на евреите от Румъния, Унгария, Словакия, Хърватия, Италия и Франция, избегнали холокоста със съдействието на Анджело Ронкали. Според съвременните изследователи те са неколкостотин хиляди. Само в Унгария католическите пастори и монахини успяват да раздадат 80 000 сертификата за емиграция в Палестина.

През 1944 г. Ронкали е назначен за папски нунций във Франция. През 1953 г. става кардинал на Венеция. След смърта на Пий ХII през 1958 г. е избран за папа за негова най-голяма изненада.

Приема името Йоан ХХIII. Свиква Втория ватикански съвет, поставил начало на обновлението на католическата църква. Влага цялата си енергия да постигне помирение и взаимно уважение между различните вероизповедания. Умира в Рим през 1963 г.
Наричан "най-добрият папа в историята", Анджело Ронкали е обявен за блажен на 3 септември 2000 г. от папа Йоан Павел II.

B статията са използвани материали от: фондация "Раул Валенберг", П. Хеблетуеит, Л.Каповила, К. Стейнхаус и др.

ГЕОРГИ БОЗДУГАНОВ